This site uses cookies.
Some of these cookies are essential to the operation of the site,
while others help to improve your experience by providing insights into how the site is being used.
For more information, please see the ProZ.com privacy policy.
Bulgarian to English English to Bulgarian Italian to Russian English to Italian Italian to English Russian to English Bulgarian (monolingual) Russian (monolingual)
This person has a SecurePRO™ card. Because this person is not a ProZ.com Plus subscriber, to view his or her SecurePRO™ card you must be a ProZ.com Business member or Plus subscriber.
Affiliations
This person is not affiliated with any business or Blue Board record at ProZ.com.
Bulgarian to Italian - Standard rate: 0.09 EUR per word / 31 EUR per hour Italian to Bulgarian - Standard rate: 0.09 EUR per word / 31 EUR per hour Russian to Italian - Standard rate: 0.09 EUR per word / 31 EUR per hour Bulgarian to English - Standard rate: 0.09 EUR per word / 31 EUR per hour English to Bulgarian - Standard rate: 0.09 EUR per word / 31 EUR per hour
Italian to Russian - Standard rate: 0.09 EUR per word / 31 EUR per hour English to Italian - Standard rate: 0.09 EUR per word / 31 EUR per hour Italian to English - Standard rate: 0.09 EUR per word / 31 EUR per hour Russian to English - Standard rate: 0.09 EUR per word / 31 EUR per hour Bulgarian - Standard rate: 0.09 EUR per word / 31 EUR per hour Russian - Standard rate: 0.09 EUR per word / 31 EUR per hour
Bulgarian to Italian: Пружините на 20-и и на 21-ви век - Le spinte del XX e del XXI secolo General field: Art/Literary Detailed field: Social Science, Sociology, Ethics, etc.
Source text - Bulgarian АА: Андрей, след 1989 г. светът – и най-вече европейският свят – изпадна в едно щастливо състояние на мир, хармония и всеобща радост, а Фукуяма обяви края на историята. Това продължи близо 25 години, през които всички живеехме с усещането, че е настъпил нормалният и правилният живот – не говоря за частния ни живот, а за „международното положение“. Но после изведнъж се оказа, че просто сме пребивавали в някаква историческа пауза. Накъде според теб вървим през 21-ви век?
АР: Всеизвестна е метафората за късия 20-и век, който започва през 1917 г. и свършва през 1989-та. 20-и век не продължава и 75 години. Причината е модерността. Това е един гигантски финал и катаклизъм на модерността, който няма начин да обясним, без да се върнем в предишния свят. В света на късния 19-и век, на победилата програма на Просвещението, когато в резултат от стогодишни усилия на човечеството за свобода, братство и равенство се оформя гигантско, ужасяващо противоречие между ценности и реалност. Успоредно с движението за пълно равенство възниква едно невиждано класово общество, където на дъното, в нечовешки условия, са заврени милиона хора – 14-часов работен ден, скъсена продължителност на живота, страховити болести, циклични епидемии, да не споменаваме за образование.
АА: Говорим за Европа.
АР: Работата е в това, че модерността произвежда безпрецедентен демографски взрив. Русия при Петър Първи в края на 17-и век няма и 10 милиона население. В края на 19-и век вече е 180-милионна. Англия при Кромуел е 7–8 милиона, а сега, независимо че британците се разселват по целия свят, я виждаме 60 милиона. И така нататък. Растящото богатство не се превръща в растящ стандарт, а в растящо население, съвсем по Малтус. Тоест случва се приблизително същото, което днес имаме в арабския свят като цяло. Там богатството расте, но резултатът е, че се появяват все повече бедняци.
АА: Това се случва в арабския свят, но не и в Индия и Китай, където десетки милиони в момента се измъкват от бедността. Там богатството расте и бедняците намаляват. Може би включително и поради това, че има въведен някакъв демографски контрол. Освен това тези милиарди хора произвеждат, докато арабският свят не произвежда.
АР: Тъй или иначе, през 19-и век в Европа дори и от гледна точка на самата просветителска програма се създава чудовищно противоречие. Движението, положило тези ценности – всеобщо равенство, свобода, братство – резултира не просто в неравенство, а в неравенство, значително по-неприятно от предишното. И никаква свобода, освен формална; за братство изобщо да не говорим. Така възниква споменатото много сериозно напрежение между ценности и реалност, чието разрешаване е самата същина на историята на 20-и век. Когато ценностите и реалността си противоречат, има две процедури, които могат радикално да променят това отношение...
АА: Нека да уточним – в чии очи си противоречат ценностите и реалността в края на 19-и век?
АР: На дейците на Просвещението, които от самото начало са тънка прослойка, но с огромен авторитет. По онова време излизат книги, които влияят на съдбините на цели нации. Да вземем „Чичо Томовата колиба“ на Хариет Бичър Стоу, след която само за броени десетилетия умонастроенията в Америка се сменят. Това е невероятно! Някаква жена с видения написва книга и половин общество реагира. Или „Капиталът“ – също книга, която променя света. По онова време човечеството an mass все още мълчи. Говорят малцина и се изпълнява просвещенската програма – на мястото на Библията застава Енциклопедията.
АА: Но Енциклопедията не дава никакви морални напътствия.
АР: Дава, разбира се. Тя предполага, съдържа описание на човека: „Хората се раждат равни“. Енциклопедията има огромни морални последици. Прави се под формата на наука, но в никакъв случай не е неутрална.
Говорехме, че оформилото се чудовищно противоречие между ценности и реалност може да се разреши по два начина. Възникват съответните две програми за разрешаване – и тъкмо те са основните нови сили на 20-и век.
Едната е да събориш реалността и да я построиш отново според ценностите. Тук е целият комунизъм с всичките му разновидности. Той е базиран на тази процедура. В „Интернационала“ е казано в прав текст: ние ще разрушим целия свят и на негово място ще построим друг, който е наш и съответства на ценностите. Комунизмът в най-широкия смисъл на думата (нямам предвид само болшевизма) е именно щение да се отмени реалността и да се замени с ценностно правилен свят.
Другата програма за преодоляване на противоречието „ценности–реалност“ е напълно противоположна: обявяваме, че всички ценности са боклук и трябва да гледаме само реалността. Това е Ницше, а по-нататък и целият фашизъм. (Самият Ницше, между другото, никакъв фашист не е бил.) Процедурата е следната: всички ценности са само защити на слабите, това са чисти измишльотини, без връзка с реалността. А реалността е, че побеждава който е по-силен, който оцелее и надделее.
Това са главните нови идейни пружини, които движат 20-и век, особено между войните и после, до срутването на комунизма. Двете програми имат различна съдба, приликата помежду им е единствено, че са крайни. И силата на тези две пружини се изчерпва някъде с оформянето на консуматорското общество. Развръзката настъпва с края на Съветския съюз.
Много е важно да се каже, че краят на СССР по замисъл, а и според всеобщото признание тогава, изглеждаше така: „Прекратявам експеримента“. Той по никакъв начин не беше победа на едната система над другата. Просто едната система (комунистическата) прояви автоагресия, символично автонасилие и се обяви за приключена.
АА: Но то може да се интерпретира и като победа. Тази система казва: аз се провалих и затова се самоотменям. Мълчаливо признание за загуба.
АР: Всъщност целият сюжет около Русия през последното десетилетие се дължи тъкмо на недоразумението, което ти току-що фиксира. След 1989 г. за пет-шест години Западът си самоприписа победа. И започна да разказва не спрялата война, а спечелената война. В резултат получи Путин. Защото Путин е прекият резултат от това.
В Русия разказът „Ние ви победихме“ се натъкна първоначално на неразбиране, по-късно на ръмжене, после на крайно недоволство и накрая на един човек, който мобилизира руснаците на съвсем нова основа: ние сме Русия, никой няма да ни дава указания, защото никой не ни е победил. Това разночетене е централно при разбиране на конфликта, възникнал напоследък.
Нещо подобно се случва с Германия в края на Първата световна война. Германия прекратява войната (известно време преди това така предлага планът „Уилсън“), но противниците ѝ обявяват, че напълно са я спечелили. Там все пак има известно основание, защото Германия едностранно престава да воюва и враговете ѝ нахлуват и частично я окупират. Но последиците са сходни. Германците изживяват поведението на победителите като дълбока несправедливост. А резултатът е Втората световна война. Защото чувството за обида постепенно прераства в желание за реванш. Сега е нещо подобно. Разказът, че Съветският съюз, че Русия губи, а не че „войната“ просто се прекрати, води – след първоначалното предразпадно състояние – до мобилизация.
АА: Но то си изглеждаше като загуба. Те изведнъж казаха: да, капитализмът и демокрацията се оказаха правилният модел и ние също тръгваме в тази посока.
АР: Изборът не е загуба, най-малкото защото е автономен. Те самите отмениха своето бъдеще. СССР е съюз за общо бъдеще, не е нация. Не е съзнание за общо минало. След 1990 г. хората напуснаха това бъдеще и казаха: бъдещето ни трябва да бъде демократично, мирно и общо взето, капиталистическо. Първо се говореше за пазарна икономика със социално изразени аспекти, после обаче настъпи жесток и свиреп капитализъм, много по-свиреп от сегашния западен.
АА: Според едно от обясненията Рейгън победи в надпреварата във въоръжаването и изтощи целия Източен блок.
АР: Това са празни приказки, подмяна на историята. САЩ една Северна Корея не можаха да изтощят, нито Куба, та камо ли Съветския съюз. Нямаше никаква загуба, България не се освободи след мощни удари на Съединените щати, а защото Съветският съюз реши да няма източноевропейски сателити.
Така или иначе, се стигна до възраждане на Русия като противостояща на Запада сила и до режима на президента Путин, който тръгна съвсем другояче. Путин не дойде на власт с антизападна реторика, камо ли с антиевропейска. Тъкмо обратното. През 2002 г. той дори говореше за влизане в ЕС. Да, за смяната на курса му има и вътрешни причини. Склонен съм да вярвам на някои социолози и политолози, които говорят за постепенното попадане на силовите структури в центъра на руската политика. Но не това е главното. Главното е поведението на Запада. През 1990–1991 г. Западът говореше, че войските на двете Германии няма да са пò на изток от предишните блокови граници. Стигна се до влизане на всички източноевропейски страни в НАТО, готвят се за приемане на Грузия и Украйна.
Translation - Italian AA: Andrey, dopo il 1989 il mondo, e soprattutto il mondo europeo è entrato in un beato stato di pace, armonia e gioia generale e Fukuyama ha annunciato la fine della storia. È andata avanti così per quasi 25 anni, durante i quali abbiamo vissuto con la sensazione che si è instaurato lo stile di vita normale e corretto (non sto parlando della vita privata, ma della “situazione internazionale”). Ma poi all'improvviso si è scoperto che stavamo semplicemente vivendo una specie di pausa storica. In che direzione stiamo andando secondo te nel 21° secolo?
AR: È celebre la metafora del 20° secolo come secolo breve, che inizia nel 1917 e termina nel 1989. Il 20° secolo non dura nemmeno 75 anni. La ragione è la modernità. Si tratta del finale e del cataclisma giganteschi della modernità che non possiamo spiegare senza tornare nel mondo antecedente. Nel mondo del tardo 19° secolo, del programma dell'Illuminismo sconfitto, quando in seguito a sforzi secolari dell'umanità per la libertà, la fratellanza e l'uguaglianza si è formato un gigantesco e terrificante contrasto tra valori e realtà. In parallelo con il movimento per la piena uguaglianza compare una società di classe invisibile, dove in un angolo, in condizioni disumane, sono accalcati milioni di persone: giorno lavorativo di 14 ore, aspettativa di vita ridotta, malattie spaventose, epidemie cicliche, per non parlare dell'istruzione.
AA: Stiamo parlando dell'Europa.
AR: Il punto è che la modernità produce un'esplosione demografica senza precedenti. La Russia sotto Pietro I alla fine del 17° secolo ha una popolazione di nemmeno 10 milioni di persone. Alla fine del 19° secolo sono già 180. L'Inghilterra di Cromwell ne ha 7-8 milioni, e ora, anche se gli inglesi espatriano in tutto il mondo, ne vediamo 60 di milioni. E così via. La ricchezza crescente non si trasforma in uno standard crescente, ma in una popolazione crescente, proprio alla Malthus. Cioè, accade più o meno la stessa cosa che oggi vediamo nel mondo arabo in generale. Lì la ricchezza cresce, ma il risultato è che compaiono sempre più poveri.
AA: Questo sta accadendo nel mondo arabo, ma non in India e Cina, dove in decine di milioni attualmente stanno uscendo dallo stato di povertà. Lì la ricchezza cresce e i poveri diminuiscono. Forse anche a causa dell'introduzione di un tipo di controllo demografico. Inoltre, quei miliardi di persone stanno producendo, il mondo arabo invece no.
AR: In ogni caso, nel 19° secolo in Europa, persino dal punto di vista del programma illuminista, si crea un contrasto mostruoso. Il movimento che ha fondato questi valori (uguaglianza, libertà, fratellanza universali) risulta non solo in una disuguaglianza, ma in una disuguaglianza significativamente peggiore di quella prima. E in nessuna libertà, se non quella formale; della fratellanza non ne parliamo proprio. Così nasce la già accennata altissima tensione tra valori e realtà, il cui risvolto è l'essenza stessa della storia del 20° secolo. Quando i valori e la realtà vanno in contrasto, ci sono due procedure che possono cambiare radicalmente questo rapporto...
AA: Facciamo una precisazione: agli occhi di chi sono contrastanti i valori e la realtà alla fine del 19° secolo?
AR: Degli illuministi, che proprio all'inizio rappresentano uno strato sociale sottile, ma di grande autorità. A quel tempo vengono pubblicati libri che influenzano il destino di intere nazioni. Prendiamo “La capanna dello zio Tom” di Harriet Beecher Stowe, dopo di cui solamente nel giro di pochi decenni cambiano le predisposizioni mentali in America. Incredibile! Una donna con la sua visione scrive un libro e mezza società reagisce. Oppure “Il Capitale”, un altro libro che cambia il mondo. A quel tempo l'umanità ancora tace in massa. Parlano in pochi e viene messo in atto il programma illuminista: al posto della Bibbia si mette l'Enciclopedia.
AA: Ma l'Enciclopedia non dà nessuna direttiva morale.
AR: Certo che la dà. La implica, contiene una descrizione dell'uomo: “Ogni uomo nasce uguale.” L'Enciclopedia ha enormi conseguenze morali. È scritta in forma scientifica, ma non è affatto neutrale.
Dicevamo che il mostruoso contrasto che si è formato tra valori e realtà può essere risolto in due modi. Nascono i rispettivi due programmi di risoluzione, e sono proprio loro le principali nuove spinte del 20° secolo.
Uno è quello di abbattere la realtà e ricostruirla secondo i valori. Qui c'è tutto il comunismo in tutte le sue forme. È basato su questa procedura. Ne “L'Internazionale” si dice esplicitamente: distruggeremo il mondo intero e al suo posto ne costruiremo un altro che è nostro e corrisponde ai valori. Il comunismo nel senso più ampio del termine (non mi riferisco solo al bolscevismo) è precisamente la brama di cancellare la realtà e sostituirla con un mondo dai valori giusti.
L'altro programma per superare il contrasto “valori vs realtà” è del tutto opposto: dichiariamo che tutti i valori sono spazzatura e che dobbiamo guardare solo alla realtà. Questo è Nietzsche, e più in avanti anche tutto il fascismo. (Lo stesso Nietzsche, tra l'altro, non è mai stato fascista.) La procedura è la seguente: tutti i valori sono solo difese dei deboli, sono invenzioni di sana pianta, prive di collegamento con la realtà. E la realtà è che vince il più forte, che sopravvive e ha la meglio.
Queste sono le principali nuove spinte ideologiche che muovono il 20° secolo, specialmente tra le guerre e poi fino al crollo del comunismo. I due programmi hanno un destino diverso, l'unica somiglianza tra loro è che sono estremi. E la forza di queste due spinte si esaurisce a un certo punto con la formazione della società dei consumi. L'esito ha luogo con la fine dell'Unione Sovietica.
È molto importante dire che la fine dell'URSS come progetto, ma anche secondo il riconoscimento generale di allora, suonava così: “Fermo l'esperimento”. Non era affatto la vittoria di un sistema sull'altro. È solo che uno dei sistemi (quello comunista) ha messo in atto un'autoaggressività, un'autoviolenza simbolica e si è dichiarato concluso.
AA: Ma può essere interpretato anche come una vittoria. Il sistema dice: ho fallito e per questo mi autoabolisco. Un riconoscimento silenzioso della sconfitta.
AR: In realtà, l'intera storia riguardo alla Russia nell'ultimo decennio si deve proprio al malinteso che hai appena definito. Dopo il 1989, per cinque o sei anni l'Occidente si è attribuito da solo la vittoria. E ha cominciato a parlare non di guerra finita, ma di guerra vinta. Di conseguenza ha ottenuto Putin. Perché Putin ne è il risultato diretto.
In Russia la storia del “Vi abbiamo sconfitto” all'inizio si è imbattuta in un'incomprensione, poi in un brontolio, poi in un estremo malcontento e, infine, in un uomo che mobilita i russi su basi del tutto nuove: noi siamo la Russia, nessuno ci dà direttive, perché nessuno ci ha sconfitto. La lettura in questa chiave è fondamentale per comprendere il conflitto che è sorto recentemente.
Qualcosa di simile succede con la Germania alla fine della Prima guerra mondiale. La Germania cessa la guerra (qualche tempo prima questo è quello che suggerisce il piano “Wilson”), ma i suoi avversari dichiarano di averla stravinta. In questo caso comunque c'è un certo fondamento, perché la Germania cessa unilateralmente di combattere e i suoi nemici la invadono e in parte la occupano. Ma le conseguenze sono simili. I tedeschi vivono il comportamento dei vincitori come una profonda ingiustizia. E il risultato è la Seconda guerra mondiale. Perché il senso di offesa cresce gradualmente fino a diventare desiderio di rivincita. Ora sta accadendo qualcosa di simile. La storia che l'Unione Sovietica, che la Russia ha perso, e non che la “guerra” semplicemente è cessata, ha portato (dopo lo stato iniziale antecedente al crollo) alla mobilitazione.
AA: Ma assomigliava a una sconfitta. All'improvviso hanno detto: sì, il capitalismo e la democrazia si sono dimostrati il modello giusto e anche noi stiamo andando in quella direzione.
AR: Scelta non significa sconfitta, se non altro perché è autonoma. Loro stessi hanno cancellato il proprio futuro. L'URSS è un'unione per un futuro comune, non una nazione. Non è la coscienza di un passato comune. Dopo il 1990 la gente ha abbandonato questo futuro e ha detto: il nostro futuro deve essere democratico, pacifico e tutto sommato capitalistico. All'inizio si parlava di un'economia di mercato con aspetti dichiaratamente sociali, poi però è arrivato un capitalismo crudele e feroce, molto più feroce di quello attuale in occidente.
AA: Secondo una delle versioni, Reagan ha vinto la corsa agli armamenti e ha sfiancato l'intero blocco orientale.
AR: Sono tutte balle, una modificazione della storia. Gli Stati Uniti non sono riusciti a sfiancare la Corea del Nord, e nemmeno Cuba, quindi figuriamoci l'Unione Sovietica. Non c'è stata alcuna sconfitta, la Bulgaria non si è liberata in seguito ai potenti colpi degli Stati Uniti, ma perché l'Unione Sovietica ha deciso di non avere satelliti nell'Europa orientale.
In un modo o nell'altro, arriviamo alla rinascita della Russia come una forza contrapposta all'Occidente e fino al regime del presidente Putin, che si è sviluppato in modo del tutto diverso. Putin non è arrivato al potere con una retorica antioccidentale, figuriamoci antieuropea. È proprio il contrario. Nel 2002 parlava persino di adesione all'UE. Sì, ci sono anche ragioni interne per il cambio del suo corso. Tendo a credere ad alcuni sociologi e politologi che parlano della graduale caduta delle strutture di potere al centro della politica russa. Ma non è questa la cosa principale. La cosa principale è il comportamento dell'Occidente. Nel 1990-1991 l'Occidente diceva che le truppe delle due Germanie non sarebbero state più a est dei confini precedenti del blocco. Arriviamo all'entrata di tutte le nazioni dell'Europa orientale nella NATO, si stanno preparando ad ammettere la Georgia e l'Ucraina.
More
Less
Translation education
Master's degree - Sofia University "St. Kliment Ohridski"
Experience
Years of experience: 9. Registered at ProZ.com: Jan 2019.
Adobe Acrobat, MateCat, MemSource Cloud, Microsoft Excel, Microsoft Word, Powerpoint, Subtitle Edit, Trados Studio, Wordfast
CV/Resume
CV available upon request
Professional objectives
Meet new end/direct clients
Network with other language professionals
Get help with terminology and resources
Learn more about translation / improve my skills
Get help on technical issues / improve my technical skills
Improve my productivity
Bio
I am a freelance Italian translator, interpreter and editor with over 5 years experience, delivering high-quality and reliable services in the following language combinations: IT <> BG, IT <> EN, BG <> EN.
I am currently working with different translation agencies in Milan, Italy, as well as in Sofia, Bulgaria. Here is where I completed my studies, thus becoming Master in Translation, Interpreting and Editing with Bulgarian and Italian language. I have also been working as a subtitler for the Bulgarian Culture Institute in Rome, Italy, for 4 years now and have experience in consecutive interpreting from Bulgarian to Italian and viceversa. Before moving to Sofia, I graduated in Alma Mater Studiorum - Bologna University in "Intercultural linguistic mediation" with English, Russian and Bulgarian language.
Today I offer my language services to the Consulate General of the Republic of Bulgaria in Milan. My main duties include writing and translating official correspondence, along with consular, financial and administrative documents. I also provide consecutive interpreting between Italian, Bulgarian and English language at delegation visits, diplomatic and protocol meetings and negotiations.
I have always been fascinated by translation and interpreting, since it is the only way for humanity to create bonds, communicate and understand each other, even though every culture is a world by itself. Translating is what I do best: I can easily orient myself in many different types of text (ranging from literary field to business and legal sphere) with a variety of dictionaries, CAT tool softwares, Windows programs, subtitling softwares and much more. My motto is: if you engage in something, do it properly or don't do it at all!