народопсихологията ни като еманация на националния дух и средоточие на българското
светоусещане. Когато житейският опит и дълбочината на мисълта намерят лаконичен израз,
резултатът е кратко изречение, което поразява с остроумието си и звучи като откровение.
Често се твърди, че българинът е земен човек и в ежедневието си се стреми да
избягва крайностите – според разпространеното мнение е по-добре да се следва политика на
конформизъм. Вероятно тази мисловна парадигма е залегнала в създаването на пословици
като „Да би мирно седяло, не би чудо видяло“. Дори в любовта българинът остава здраво
стъпил на нозете си – „Либи либе с кусура му“ казват старите хора. Но битува и друг тип
светоусещане, друга екзистенциална формула, породила поговорката „Докато умните се
наумуват, лудите се налудуват“. Стига се дори по-далеч, като се твърди, че „Ако господ ме не
ще, дяволът рушвет дава за мен“. В последното намира глас и традиционната според някои
липса на религиозност, което вероятно е едно невярно разбиране, останало от годините
на комунизма. Когато казват „Ако попът се напива, селото не изтрезнява“, това е по-скоро
съждение, тъждествено със социалната, а не с религиозна критика.
Българите са свикнали да се справят сами с предизвикателствата: „Затънат ли ти
колелата, не чакай Крали Марко да ти ги изправи“. Всеобщото усещане е, че „българският дял“
е да се прекалява с работата, а не с почивката: „Канили магарето на сватба, но му заръчали да
вземе и самара“. Нишката на индивидуализма личи в съждението: „Орташката работа вълци я
яли“ т.е. разчитай само на себе си.
Сред най-високо ценените качества на този земен човек е острият ум: „Ума му толкоз
кескин – разцепва конеца и на бълхата шалвари направя“. Работливият се радва на уважение,
но и този, който съумява сам да се похвали, също е даван за пример: „Кокошка, дето най-много
кудкудяка, най-малко снася“.
В нашите пословици има и много хумор: „Върви му като на бито куче тояга“.
Българските пословици и поговорки са пречистени и съвършени като скъпоценни
камъни – едно словесно богатство, завещано ни от бащите ни, което сме длъжни да съхраним
за децата на нашите деца. | Η νοοτροπία μας ως απόρροια του εθνικού πνεύματος και εστίασης στην βουλγαρική κοσμοθεωρία. Όταν η πείρα της ζωής και το βάθος της σκέψης βρίσκουν περιεκτική έκφραση, το αποτέλεσμα είναι μια σύντομη φράση που χτυπά με το πνεύμα και τους ήχους της σαν αποκάλυψη. Συχνά προβάλλεται το επιχείρημα ότι ο Βούλγαρος είναι ένα ταπεινό πρόσωπο, το οποίο συνήθως επιδιώκει να αποφύγει το ακραίο - Σύμφωνα με την κοινή γνώμη, είναι καλύτερα να ακολουθείται μια πολιτική κομφορμισμού. Ίσως σε αυτό το μοντέλο σκέψης να βασίζεται η δημιουργία παροιμιών όπως «Όποιος ψάχνει μπελά, τον βρίσκει». Ακόμη και όταν πρόκειται για την αγάπη, η αντίληψη αυτή που έχουν οι Βούλγαροι, παραμένει έντονα παγιωμένη. «Αγάπα τον αγαπημένο σου με τις παραξενιές του» όπως λένε οι παλιοί. Όμως παραμένει και ένα άλλο είδος κοσμοθεωρίας, μια άλλη υπαρξιακή φόρμουλα η οποία προκάλεσε τη δημιουργία του ρητού «Ενώ οι σοφοί σκέφτονται, οι τρελοί πράττουν» . Το θέμα το πηγαίνει ακόμα περαιτέρω, το ρητό που υποστηρίζει ότι «Αν δε με ήθελε ο Θεός, ο διάβολος θα δωροδοκούσε για χατίρι μου». Στο τελευταίο ρητό αντανακλάται η φωνή της παράδοσης και η ορισμένη απουσία θρησκευτικότητας, η οποία είναι πιθανότατα μια λανθασμένη ερμηνεία, ένα υπόλειμμα που άφησε πίσω της η περίοδος του κομμουνισμού. Όταν λέμε « Όταν ο παπάς μεθάει, οι χωρικοί δεν ξεμεθούν ποτέ» αυτό ηχεί σαν μια δικαστική απόφαση, που ταυτίζεται με την κοινωνική και όχι τη θρησκευτική κριτική. Οι Βούλγαροι για να αντιμετωπίσουν τις προκλήσεις χρησιμοποιούν την εξής ρήση, «Φτιάξε τους τροχούς μόνος σου, μην περιμένεις να έρθει ο βασιλιάς Μάρκος να το κάνει». Η γενικότερη εντύπωση είναι ότι το να είσαι Βούλγαρος σημαίνει να εργάζεσαι πολύ, και να μην έχεις καθόλου διακοπές : «Κάλεσε στο γάμο το γάιδαρο , αλλά του είπε να πάρει μαζί του και το σαμάρι του». Το νήμα του ατομικισμού είναι εμφανές στο ρητό : «Δουλεύανε τα πρόβατα και τα έτρωγαν οι λύκοι» που σημαίνει ότι ο καθένας στηρίζεται μόνο στον εαυτό του. Ανάμεσα στα χαρακτηριστικά αυτού του ταπεινού ανθρώπου, αυτό που χαίρει μεγαλύτερης εκτίμησης είναι το αιχμηρό μυαλό : «Το μυαλό του είναι κόσκινο - διαχωρίζει ακόμα και τους ψύλλους από τα άχυρα» . Οι εργατικοί απολαμβάνουν το σεβασμό αλλά και αυτός που καταφέρνει να επαινέσει τον εαυτό του, επίσης αποκτά το σεβασμό των άλλων : «Η χήνα που φωνάζει πιο δυνατά , έχει κάνει τα λιγότερα αυγά» . Στις παροιμίες μας υπάρχει και πολύ χιούμορ: «Περπατήστε σαν ένα σκυλί χτυπημένο με ραβδί». Οι βουλγαρικές παροιμίες και τα ρητά αντιμετωπίζονται ως ένας πολύτιμος λίθος – ένας λεξικός πλούτος, που μας κληροδότησαν οι πατέρες μας, και τον οποίο έχουμε καθήκον να διαφυλάξουμε. |